Вход

Забравих си паролата!


BGtop
Latest topics
» Кара Гилиес / Kara Gillies
Нед Окт 01, 2017 11:11 am by rum4eto

» Асоциации
Вто Сеп 26, 2017 4:03 pm by Vivian A.

» Ines Colle / Инес Кол
Вто Сеп 19, 2017 4:25 pm by Philip Fulton ;

» !! НОВ СПИСЪК С ЛИКОВЕ !!
Пет Сеп 15, 2017 5:11 pm by Katya Williams-Fyodorov.

» Greg Kudrow / Грег Кудроу
Пет Юли 28, 2017 9:58 pm by Philip Fulton ;

» Jacqueline Leclaire / Жаклин Льоклер
Пет Юли 28, 2017 9:29 pm by Philip Fulton ;

» spam vol.7
Нед Юли 23, 2017 7:52 pm by Anna Smith

» Стая за разпити
Вто Юли 04, 2017 2:16 pm by Philip Fulton ;

» Ctrl + V
Вто Юни 27, 2017 10:43 pm by Philip Fulton ;


835 т.


783 т.

1067 т.


826 т.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 39, на Вто Апр 25, 2017 10:36 pm

Килия №489

Предишната тема Следващата тема Go down

Килия №489

Писане by Ahinora Fleur on Чет Май 11, 2017 2:33 pm


_________
Is it sick of me To need control of you?
Is it sick of me To want you crawling on your knees Is it sick to say i want you biting down on me

Made by Lina ♥️
avatar
Ahinora Fleur
Slytherin Prefect
Slytherin Prefect

Брой мнения : 745
Join date : 10.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Килия №489

Писане by victor ramos; on Сря Май 17, 2017 10:20 am

Мислите му бяха неясни. Облегна се на студената стена. Всеки мускул в тялото му гореше. Виковете на останалите затворници успяваха да достигнат до него, докосвайки повърхността на съзнанието му. Това бе единственото напомняне за това къде се намираше. Виктор потисна желанието да се свие в ъгъла и опита да отпусне тялото си, което така и не го послуша. Намираше се в Азкабан. Дори самата идея за това му се струваше невъзможна. Трескаво търсеше обяснение за случилото се. Един спомен се сменяше с друг. Болка и още болка. Нямаше нищо друго.
Провали се. Не успя да защити онази, която трябваше да спаси преди всички останали. Тя беше мъртва. А той? Вече нямаше заповед, която да следва. Виктор нямаше на кого да служи. Не, не. Той не искаше да служи на нея. Той не беше роб. Пробуждаше се. Съзнанието му бавно се пробуждаше.
Мислите му, първоначално станаха малко по-ясни, но после бяха заменени от страх и ужас. Спомените не си отидоха с магията. Те бяха там и го преследваше. И Виктор бавно започна да гледа назад, ужасявайки се от всяко свое действие, всяка мисъл. В този момент залавянето му се стори твърде логично. Нима не заслужаваше подобна участ? Не заслужаваше ли да бъде в Азкабан след щетите, които беше нанесъл. Непоправими. Вечни.
Стисна главата си още по-силно. Не искаше да помни. Не искаше здравия си разум. Искаше всичко да изчезне. Но спомените бяха там. Надигна се леко и стовари цялата тежест на тялото си отново в стената, удряйки главата ти. Надяваше се физическата болка да накара спомените да го оставят, но те все още го преследваха.
Виктор посрами фамилията си, баща си. Аврорите го обезоръжиха. Отнеха му всичко. А след това? Никой не го чу. Никой не послуша виковете му. Отведоха го далеч. Пратиха го в Азкабан.
Намери сили да се изправи. Онова, което се случваше в главата му, го направи глух за виковете на останалите затворници. Дали и той щеше да полудее? Тази мисъл се появи, но бързо изчезна, оставяйки място за още болезнени спомени. Какво беше направил? Спомни си как взе онзи медальон, който бе така удобно оставен. И после започна ужасът. Мислено извървя пътя си отново и стигна до един толкова болезнен момент, че ръцете му се свиха в юмруци.
Рейвън.
Само споменаването на името й можеше да го накара да се свлече на колене, но той се задържа още малко. Намрази се. Заради онова, което й причини. Намрази се. Знаеше, че тя никога нямаше да му прости. А тя бе всичко зад него. Ръцете му, все още стиснати в юмруци, се вдигната. Кокалчетата му побеляха. Виктор замахна към голата стена. Първи път. Втори. Болката, която му носеше всеки удар, не го облекчаваше. Последва трети удар. Четвърти. Пети. Шести. Той спря. Всеки удар бе по-силен от предишния. Виктор видя как ръцете му вече са окървавени. Вероятно имаше и счупени кости, но това не го смути. Собствената му болка не значеше нищо пред тази на Рейвън.
Свлече се на земята. Тялото му изглеждаше безжизнено. Болката, която се разля по ръцете му, не можеше да се сравни с тази, която изпитваше отвътре. Тя не избледня. Тя стана по-силна. Виктор дишаше и издишаше. Това беше единственото доказателство, че все още беше жив. Знаеше, че заслужава всичко това. Студеният под, макар толкова неудобен, му се стори точно на мястото. Погледът му отново беше празен. Една сълза се стече по дясната му буза, но нямаше кой да я забърше. За него вече беше късно.
Минаха минути, а може би часове, а Виктор не помръдна.
Вечерта се разиграваше в главата му отново и отново. Всеки път ставаше все по-трудно. Той я нарани. Той уби тях. Не усети кога е започнал да трепери. Тялото му се бореше със студа, но той отказваше да се изправи. Накрая остана само една мисъл. Тя бе твърде натрапчива и опасна.
По-добре да беше мъртъв.
avatar
victor ramos;
Ravenclaw
Ravenclaw

Брой мнения : 81
Join date : 17.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите