Вход

Забравих си паролата!


BGtop
Latest topics
» Кара Гилиес / Kara Gillies
Нед Окт 01, 2017 11:11 am by rum4eto

» Асоциации
Вто Сеп 26, 2017 4:03 pm by Vivian A.

» Ines Colle / Инес Кол
Вто Сеп 19, 2017 4:25 pm by Philip Fulton ;

» !! НОВ СПИСЪК С ЛИКОВЕ !!
Пет Сеп 15, 2017 5:11 pm by Katya Williams-Fyodorov.

» Greg Kudrow / Грег Кудроу
Пет Юли 28, 2017 9:58 pm by Philip Fulton ;

» Jacqueline Leclaire / Жаклин Льоклер
Пет Юли 28, 2017 9:29 pm by Philip Fulton ;

» spam vol.7
Нед Юли 23, 2017 7:52 pm by Anna Smith

» Стая за разпити
Вто Юли 04, 2017 2:16 pm by Philip Fulton ;

» Ctrl + V
Вто Юни 27, 2017 10:43 pm by Philip Fulton ;


835 т.


783 т.

1067 т.


826 т.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 39, на Вто Апр 25, 2017 10:36 pm

Luciana Sibille / Лусиана Сибил

Предишната тема Следващата тема Go down

Luciana Sibille / Лусиана Сибил

Писане by Vayentha on Сря Май 10, 2017 3:22 am

「 Luciana Sibille 」

Name: Luciana Sibille; Age: 21; Year – VII;
House: Ravenclaw; Face Claim: Katie McGrath


-Това нещо е опасно! – кресна с все сила мъж в края на своите 50 години. Имаше бяла коса, а бялата козя брадичка до караше да изглежда една идея миловиден, но истината бе, че в очите му не се четеше нищо друго освен жестокост. – Трябва да го заличиш преди ТО да е заличило нас.
Мъжът стана от мястото си и започна да крачи из стаята. Нервно, бързо, сякаш нямаше друг избор. Обикаляше всяка мебел по няколко пъти. От друга страна на един диван се беше настанил красив, тъмнокос мъж. Погледът му беше суров, но не те плашеше толкова, колкото те караше да го респектираш. А до него се беше настанила момиченце с кристално очи, леко треперещи ръце и пребледняло лице.
-Гьонтер, стига си говорил глупости. Лус не ще нарани никой. Виж я колко е миличка. – каза тихо Грегър Бангшот и погали момичето по главата, а после хвана ръцете и в своите, за да ги накара да спрат да треперят. – А и нека напомня, че тя е от семейството. Затова бих по-скоро заличил теб, отколкото милата ми племенница.
-Пак ти казвам, Грегър, тя ще е гибелта на цялото училище. Защо изобщо я доведе? Дори не е магьосник, а само един паразит. Едно създание, което се храни от силите на другите. Едно нищо. Противно създание! – думите му се забиваха в съзнанието на момичето както пироните в дървената плоскост. Усещаше как кръвта и кипва. Как съзнанието и започва да пищи. Да крещи. Да вика вътре в нея, а тя само можеше да го търпи.
Един паразит!
Едно нищо!
Противно създание!
Защо е тук!
Защо просто не го ...

Гнева и се покачваше с всяка секунда. Усетил какво се задава, Грегър стисна силно ръцете ѝ, но Лукс ги дръпна. Стана от мястото, на което се беше настанила. Както по-рано Гьонтер крачеше, сега тя го правеше. Стискаше главата си с ръце и се опитваше да си придаде някаква увереност напълно неспособна да чуе какво и казваха двамата мъже. Чувстваше само болката, която и причиняваха всички тези думи. Всеки път. Вече петнадесет години. Само това и нищо друго. И тогава се случи нещо. Усети тялото си по-леко, по-феерично, по-стабилно. Болката все още я имаше и дори се засилваше, но сега можеше да я понесе. Можеше да понесе всичко. За кратък момент ... само за един миг.

„Малко хора знаеха историята на Лусиана Сибил. Дъщеря на чистокръвните магьосници Артър и Ева Сибил. Противно на всички очаквания не е имала никакво детство. Баща ѝ още откакто се е родила е развил някакво психично разстройство и става изключително суров и жесток с жена си и детето си. Ева от друга страна е твърде слаба дори да му се противопоставя и търпи всичко. Така години наред Артър тормози дъщеря си Лусиана повтаряйки ѝ, че е слаба като майка си. Че не става за нищо. Че е едно нищо.
Спасението, или поне така си мисли, се появява когато на пет годишна възраст Артър изпраща дъщеря си в девически пансион. Така Лусиана заживява за момент с монахиниите от пансиона. Дори първите няколко седмици и се струват приятни и мисли, че може да заживее при тях на спокойствие.
За жалост всичко се променя само в един миг.
Един прекрасен ден друго от момичетата я натопява за пакост, която Лусиана никога не би свършила – кражба на книги от светилището на пансиона. Всички се обръщат срещу нея и първоначално започват да я заключват в стаята си, но когато момичето се опитва да избяга през прозореца, решават да започнат и да я връзват за леглото. И понеже това не е достатъчно слагат да я надзирава същата хлапачка, заради която беше натопена.
В същата вечер тялото на въпросното момиче бива открито в главната зала с различни шарки по лицето. Белези, които монахиниите сметнали за знак, че има демон при тях.
Няколко години минали, а вече навършила 15 години, Лусиана умело успявала да се измъква от неприятностите. Криела силите, които пробудила на десет годишна възраст, защото знаела, че ако някоя от игуменките разбере ще използват фанатичните си вярвания и ще се опитат да я запалят на клада или да я удавят. Затова страхът, които изпитвало момиче, както и желанието да остане жива е крепяли да не се разпадне напълно.
Все пак успяла да открие приятели, а именно магическите създания, които спасявала я от гората до пансиона, я от самия пансион. Ранени магически животни, които криела в единствения подарък от баща си – магически куфър, които бил като истинска зоологическа градина. Няколко домашни духчета се грижели за всички животни вътре, а дори един от пациентите на Лусиана бил и млад базилиск, който мъгъл без да иска бил фраснал с мотика и така наранил очите му. Странно, но когато Лусиана го открила той се опитал да я нападне, но сякаш усетил, че и двамата са аутсайдери и затова приел помощта ѝ.
Всичко вървяло по план, докато на вратата на пансиона не се почукало. Игуменката отворила и тогава се срещнала с едно от непростимите проклятия, а после втора, и трета. И така докато целият пансион не бил потънал в ехото на смърт и някаква студенина. Единствено Лусиана останала и когато видяла, кой е магьосникът дръзнал да атакува пансиона с ужаст открила, че това бил не кой да е, но самият ѝ баща. Мъжът се опитал да я хване, но когато се приближил открил, че дъщеря ми бавно губи очертанията си. Черна материя започнала да излиза от тялото ѝ, а постепенно не останало нищо друго освен черна енергия, която само стояла спокойна във въздуха. Когато се опитал да я докосне енергията станала агресивна и минала през тавана на пансиона....
Следващото нещо, което Лусиана помнела било, че се намирала в стая, която по-късно и обяснили, че е една от спалните в Дурмщранг. До леглото видяла мъж и жена със същите сини очи като нейните. Приближила се до тях и странно, но веднага ги харесала, а дори не предполагала, че това са самите и братовчеди.“



Чу гласът му през болката. Винаги можеше да го чуе. Той се беше появил, а не искаше да го нарани. Не искаше никой да наранява, но те я караха. Провокираха само най-лошото в нея, но такива бяха хората. Такива бяха всички. Винаги искаха да ти направят лошото. Само Те. Großer bruder, großer schwester, vater und mutter. Всъщност бяха братовчедите, вуйчо и леля ѝ, но след като я приютиха и отгледаха ги прие като такива. И само те имаха значение за нея.
Бавно започна да възвръща отново формата си, очертанията на тялото и накрая просто стоеше свита в ъгъла. В другия край на стаята стоеше Гьонтер, погълнат напълно от това, което беше Лусиана – един обскуриан. Притежател на огромна, разрушителна сила, която се отключваше само при тотален психически срив. Години наред потискаше магията си, години наред и се повтаряше, че магията е лоша, че е зла, а накрая самата Лусиана се превърна в това зло.
Обви ръцете си около Алекзандър Бангшот. С едната си хвана Вайента за ръката и затвори очи. Знаеше, че имаше шанс да оцелее повече ако просто бъде спокойна. Просто се остави да е спокойна. Успя да издържа цели 18 години вече, щеше да издържи и още няколко, поне докато завърши, поне докато види поне малко от света, а след това, когато е на ръба знаеше, че Алекзандър ще направи нужното.

3 години по-късно се намираше в Хогуортс. Алекзандър се премести в Англия и взе Лусиана със себе си, а девойката не можеше да е по щастлива. Още повече, че можеше да си вземе и домашните любимци със себе си, които събираше дори в престоя си в Бумеранг. Докато Грегър Бангшот ѝ помагаше да овладее силите си, а след това ѝ каза, че в Хогуортс ще намери нов живот, за който винаги е мечтала.
Успя да вземе по три години за една, което отдаваше на факта, че семейство Бангшот я бяха обучили преди това. Някак дори намери и хора, които не я третираха както другите. Намери приятели, на които да разчита. И макар все още да не може да им каже какво е за пръв път в живота си е напълно спокойна и щастлива в обстановката, където се намираше.


Допълнително:
1. Роднини: Алекзандър и Вайента Бангшот, Аштън и Габи Бангшот - братовчеди; Грегър Бангшот - вуйчо; Авалон Сибил - леля.
2. Лусиана е асексуална - години наред е живяла сред монахини, които са и повтаряли, че плътските удоволствия са греховни и затова момичето израства без никакво желание за каквато и да е близост.
3. Колекционер на различни магически създания и предмети - получава магически куфар, единственият ѝ подарък от баща ѝ. В него има най-различни и непознати създания, които спасява, а след това се грижи за тях и когато оздравеят ги пуска на свобода.
4. Обскуриан е - заради множество травми в детството и, Лусиана е трябвало да потиска магията си. Освен от това и повтарят, че магията е зла и не води до нищо добро. Това кара момичето да живее във вечен страх, че може да бъде погълната от магията в нея. По ирония на съдбата когато загуби контрол над себе си и стане твърде емоционална / с няколко думи, които я задействат /, Лусиана се превръща в обскурус. Единствено братовчедите ѝ, Алекзандър и Вайента, могат да я успокоят.
5. Рядко показва емоции. Безразлична е - заедно с вуйчо си, Грегър, е открила, че когато не мисли нещата по 50 пъти и не се чуди какво ще стане всичко е наред. Затова и израства като тотално безразлична към всичко.
6. Вярва в любовта! - крайна романтичка е и вярва, че някой ден, ако е писано, ще срещне онзи специален, който ще я накара да види хората в една добра светлина.
7. Нарича Алекзандър - Брудер или Бигбрадър, а Вайента - Швестър или БигСистър. Крайно привързана е към близнаците и търси всеки възможен момент да прекара повече време с тях.

_________
follow me
Down to the water. Hold my hand. Friends in my love. Don't look back. Don't look back. Into the dark. Follow me, oh! Down to the shadows. Take my hand. As we wave to the shadows. To the end. To the end. Follow me down! Follow me. Down through the water. Follow me. Down to the shadows. Follow me, yeah. Follow me, yeah. Follow me down!
avatar
Vayentha
Teacher
Teacher

Брой мнения : 861
Join date : 15.04.2017
Age : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Luciana Sibille / Лусиана Сибил

Писане by Luciana Sibille on Сря Май 10, 2017 12:45 pm

Може ли да я взема? / говорила съм с Großer schwester - Вайента/.
avatar
Luciana Sibille
Ravenclaw
Ravenclaw

Брой мнения : 6
Join date : 10.05.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Luciana Sibille / Лусиана Сибил

Писане by Ahinora Fleur on Сря Май 10, 2017 12:48 pm

разбира се, сега ще ти оправя профила <3

_________
Is it sick of me To need control of you?
Is it sick of me To want you crawling on your knees Is it sick to say i want you biting down on me

Made by Lina ♥️
avatar
Ahinora Fleur
Slytherin Prefect
Slytherin Prefect

Брой мнения : 745
Join date : 10.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Luciana Sibille / Лусиана Сибил

Писане by Ahinora Fleur on Нед Май 14, 2017 3:58 pm

Героят е свободен!

_________
Is it sick of me To need control of you?
Is it sick of me To want you crawling on your knees Is it sick to say i want you biting down on me

Made by Lina ♥️
avatar
Ahinora Fleur
Slytherin Prefect
Slytherin Prefect

Брой мнения : 745
Join date : 10.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Luciana Sibille / Лусиана Сибил

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите