Вход

Забравих си паролата!


BGtop
Latest topics
» Кара Гилиес / Kara Gillies
Нед Окт 01, 2017 11:11 am by rum4eto

» Асоциации
Вто Сеп 26, 2017 4:03 pm by Vivian A.

» Ines Colle / Инес Кол
Вто Сеп 19, 2017 4:25 pm by Philip Fulton ;

» !! НОВ СПИСЪК С ЛИКОВЕ !!
Пет Сеп 15, 2017 5:11 pm by Katya Williams-Fyodorov.

» Greg Kudrow / Грег Кудроу
Пет Юли 28, 2017 9:58 pm by Philip Fulton ;

» Jacqueline Leclaire / Жаклин Льоклер
Пет Юли 28, 2017 9:29 pm by Philip Fulton ;

» spam vol.7
Нед Юли 23, 2017 7:52 pm by Anna Smith

» Стая за разпити
Вто Юли 04, 2017 2:16 pm by Philip Fulton ;

» Ctrl + V
Вто Юни 27, 2017 10:43 pm by Philip Fulton ;


835 т.


783 т.

1067 т.


826 т.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 39, на Вто Апр 25, 2017 10:36 pm

Vera O'Dell.

Предишната тема Следващата тема Go down

Vera O'Dell.

Писане by Vera. on Съб Апр 29, 2017 2:23 am


Вийра О'Дел. || 20 годишна || 3 курс || FC: Katherine Langford
Можех да си спомня кристалените води,топлият пясък под малките ми крачета,когато бях дете. Не разбирах. Или по-точно не желаех да разбера защо трябваше да ме оставят там,какво толкова бях направила? Косите на майка ми бяха руси,на букли. Обичах да се сгушвам в нея,изгубвайки се в прекрасният аромат на лавандула,идващ от парфюмът й , който бе потопен в косите й. Протягах ръце към тях,докато леля Роуз се опитваше да привлече вниманието ми с нежният й топъл глас,но всичко за което можех да мисля тогава бе,защо? Родена съм в Гърция. Израснах върху топлият пясък и закачливите вълни на остров Крит. Намирахме се точно в неговото сърце - Ираклион. Ираклион бе вълшебно красив град,особено през нощта когато на плажа започваха да се показват планктони, светещи в красиви бледо сини светлини. Едно от любимите места на туристите бе пристанището, ала когато бях малка не разбирах какво толкова виждаха в него - към своя край имаше една огромна каменна постройка останала като завет от миналото и тогава не виждах красотата й ,нито пък осъзнавах трагедията й. Бе съвсем сама,а пред нея бе необятното море и въпреки че хиляди хора я посещаваха ,накрая винаги оставаше съвсем сама и пуста. Така се чувствах и аз докато годините се нижеха. Някой биха казали,че едно дете няма право да се чувства по този начин,че едно дете не разбира истинския,труден живот. Леля Роуз не говореше за родителите ми, които отдавна бях спряла да чакам. Надявах се,че бяха щастливи заедно с по-голямата ми сестра. Роуз не ме пускаше сама из града, не можех да си играя с другите деца и единствените ми приятели бяха два бели папагала,които с огромен труд научих как да говорят, или поне да повтарят това което бяха запомнили и това бяха единствените ми разговори, освен онези кратките, които провеждахме с леля. Наблюдавайки я от страни, гледайки назад към миналото.. трябваше да се досетя ,че нещо не беше наред. Нещо не беше нормално. Нито със ситуацията, нито пък с мен. Никога няма да забравя деня в който очите ми се отвориха към света за първи път. Беше моят 17 рожден ден, почти година след инцидента с онази змия.Тогава леля Роуз ми разказа за миналото , както и за предстоящото бъдеше. От начало ми бе трудно да й повярвам, ала когато започна да ме пита дали са се случвали разни странни неща около мен, нямаше как да не си спомня как докато се разхождах в гористата част на острова се натъкнах на една змия, която се бе заклещила под едно дърво. "П-п-п-помощ", съскаше ,останала едва без дъх, опитвайки се с всички сили да се измъкне. Дървото не бе никак тежко,поне за мен,ала за нея.. за нея бе премазващо. Отначало си помислих,че си фантазирам,но все пак реших да й помогна, или поне да се опитам. Приближих се, усещайки как сърцето ми започва да ускорява своя ритъм, тъй като не бях сигурна дали змията нямаше да ми се отблагодари със захапка. ''Ще ти помогна..'' , започнах аз с несигурен тон , неподозирайки, че змията ме разбираше, ''Ще ти помогна само ако ми обещаеш, че няма да ме ухапеш.'', след което се надвесих над нея и дървото и точно преди да го повдигна и преместя се чу едно почти заглъхнало обещание, идващо от змията, която гледаше право в мен. Повдигнах дървото колкото се може по-бързо, след което се отместих с няколко крачки назад, взирайки се в нея ''Ти.. ти ме разбираш?'', в тонът ми се четеше насмешка . Насмешка към самата мен, защото осъзнавах колко нелепо изглеждаше всичко. ''Говори-ш-ш-ш-ш моя е-з-з-з-ик" , каза ми тя. След това единственото което можех да си спомня бе как тичах в обратната посока към дома. Оказа се, че родителите ми някога са били част от някакъв лош култ, който следвал магьосник на име Том Ридъл, или Волдеморт, или.. имаше много имена. Прекалено много имена и прекалено много информация. Бяха си създали прекалено много врагове, след като бяха предали доверието на последователите му, тъй като били двойни агенти. Не знаех дали бяха добри или лоши. Роуз казваше, че сърцата им винаги са били на правилното място, при Ордена на Феникса. Но именно заради това, няколко години след като ме бяха оставили при Роуз, тя бе получила известия за тяхната смърт, както и тази на по-голямата ми сестра. Тогава веднага си помислих,че аз ще бъда следващата, но Роуз ме убеди, че убийците на родителите ми вече бяха зад решетките на затвор наречен Азкабан. Научих, че ще бъда пратена в училище,което щеше да ми помогне да развия своите магически способности. Бе дошло време. Останалото е история.
avatar
Vera.
Gryffindor
Gryffindor

Брой мнения : 17
Join date : 29.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Vera O'Dell.

Писане by Leon Delano on Съб Апр 29, 2017 2:30 am

Добре дошла

_________
Here I am composing a burlesque Out of where they rest their necks Sunken in their splintered cradles ❞
❝It's never silent
avatar
Leon Delano
Headmaster
Headmaster

Брой мнения : 264
Join date : 04.04.2017

Вижте профила на потребителя http://schoolofwitchcraft.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите