Вход

Забравих си паролата!


BGtop
Latest topics
» Кара Гилиес / Kara Gillies
Нед Окт 01, 2017 11:11 am by rum4eto

» Асоциации
Вто Сеп 26, 2017 4:03 pm by Vivian A.

» Ines Colle / Инес Кол
Вто Сеп 19, 2017 4:25 pm by Philip Fulton ;

» !! НОВ СПИСЪК С ЛИКОВЕ !!
Пет Сеп 15, 2017 5:11 pm by Katya Williams-Fyodorov.

» Greg Kudrow / Грег Кудроу
Пет Юли 28, 2017 9:58 pm by Philip Fulton ;

» Jacqueline Leclaire / Жаклин Льоклер
Пет Юли 28, 2017 9:29 pm by Philip Fulton ;

» spam vol.7
Нед Юли 23, 2017 7:52 pm by Anna Smith

» Стая за разпити
Вто Юли 04, 2017 2:16 pm by Philip Fulton ;

» Ctrl + V
Вто Юни 27, 2017 10:43 pm by Philip Fulton ;


835 т.


783 т.

1067 т.


826 т.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 39, на Вто Апр 25, 2017 10:36 pm

"Не ще се измъкнеш от мен, скъпа моя Мел"

Предишната тема Следващата тема Go down

"Не ще се измъкнеш от мен, скъпа моя Мел"

Писане by Eliot Wicker on Чет Апр 27, 2017 9:41 pm


„We've all got both light and dark inside us.
What matters is the part we choose to act on.
That's who we really are.”

Елиът Уикър // 19 // III // muggle-born // Hale Appleman


Какво ли не правим, за да впечатлим момиче? Купуваме цветя, шоколади. Пишем поеми. Правим романтични жестове, с които да си заслужим поне усмивка. Или поне така правят мъгълите.
За Елиът начинът да впечатли момиче беше различен. Поне за това Момиче. Защото тя беше различна, тя беше най-прелестното създание на света. С характер като на разярен Цербер. С лице на ангел небесен. С поведение на тоталната снобарка. Тя беше идеалната жена. Защото всеки мъж имаше нужда от една такава да го постави под чехъл.
Запознаха се когато още бяха чевръсти дечурлига. Живееха на една улица и малко след това Елиът тръгна на училище. Не обикновеното, но магическо. Година по-късно я видя отново. Беше разделена в неговия дом. Тогава беше и първият момент, когато усети онези трепети на сърцето си. Или пък просто беше изял твърде много гъсеници по Билкология, че се бяха превърнали в безброй пеперудки в корема му.
В началото на третата си година, и втората такава за Мелания, реши да действа. Да я впечатли, но не с розички и с бонбони, а с нещо много по-различно. Нещо много по-интересно за малката калпазанка, с която имаха толкова общо. Защото не можеше вече да си стои в the total friendzone.
Така един ден влезе в часа на втори курс по Защита Срещу Черните Изкуства. И направи това, което така и не му простиха. Изпълните едно от непростимите проклятия върху целия клас, за да ги накара да изпълняват всяка нейна прищявка. Да се държат с нея като с принцеса, защото тя беше точно това. Една истинска принцеса, която заслужаваше само най-доброто, а той щеше да и го даде, независимо от всичко. Искаше да накаже всички онези, които бяха посмяли да я нарекат мътнородна, нещо нисше, нещо недостойно за респект. И така да засвидетелства цялата си любов към нея.
***
Азкабан. Точно 1826 дена. Пет години загубени, само защото на някакъв тъпанар му хрумнало, че трябвало да забрани някое друго забавно заклинание. Пък и какво като приложат нещо научено в час. Нали затова е тази институция – училището? Да ги учи на неща, които после да използват срещу света когато искат да му го начукат. Е все пак изтърпя наказанието си, кротко, спокойно. А в душата му започна да се заражда ново чувство – омраза.
Мразеше всички, мразеше всичко, което можеше да се появи на този свят. Всичко, освен Нея. Сладката Мелания. Лъч надежда за вече тъмната му душа, макар че  ... като се замисли нейната душа сигурно е дори по-мрачна. И точно това му харесваше навремето. Точно това го караше да иска да е около нея. Буйния темперамент. Надменното държание. Онова излъчване на Royalty, което и той притежаваше. Снобарските думички. Грубите подхвърляния. Жестоките шегички със съучениците.
И сега, на свобода я потърси, за да разбере, че отново е в училището. По каква причина? Не знаеше. Защо? Идея си нямаше. Откри я. Разбра какво се е случило и го прие като втори шанс, че дори реши да се върне в училището, след хиляди писма и вкарани връзки. Че дори беше подписал пред Министерството, че ще завърши обучението си, без да използва ни едно проклятие, защото изобщо не му пукаше за тези неща. Само нея. Само тя имаше значение. Защото този път щеше да я получи. Да я има и никога повече да не я пуска, защото тя беше неговият Ин, както и той-нейният Ян. И дали неговата принцеса, най-накрая е станала истинска кралица, както загатваше и фамилията и?
avatar
Eliot Wicker
Gryffindor
Gryffindor

Брой мнения : 72
Join date : 27.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: "Не ще се измъкнеш от мен, скъпа моя Мел"

Писане by Leon Delano on Чет Апр 27, 2017 9:43 pm

Направи разпределителния тест и тогава ще бъдеш одобрен

_________
Here I am composing a burlesque Out of where they rest their necks Sunken in their splintered cradles ❞
❝It's never silent
avatar
Leon Delano
Headmaster
Headmaster

Брой мнения : 264
Join date : 04.04.2017

Вижте профила на потребителя http://schoolofwitchcraft.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите